Подробности за статия

0anon
От много обич не боли.
Аз още дишам тишини, аз още дишам звездопади. Аз още по душа съм стих и неговия дъх ме пари.
А по крилете ми роса от нощните ми вдъхновения. Да бъдеш нечия сълза не е вина, а привилегия.
И ароматът на липи отново ме главозамайва, От много обич не боли....
0   От доста време в
Самотни листопади: Профил, Подробности
Предишна статия: Нямам път към тебе
Следваща статия: Прииждат думи

Категория

Поезия

Тагове:

поезия


Ако вашият блог липсва, подайте заявка тук, изисква Регистрация. Системата обновява информацията периодично. Ако искате да сте винаги up-to-date, ползвайте TBL ping service и си поставете бутон за гласуване.