Подробности за статия

0anon
Росен Григоров: Стихотворение с дълго начало, без завръзка и с уелбеков край
когато безпокойството е навик и прокараш пръст по ръба на паметта си
за да замениш своя отпечатък с няколкото мига красота които си пленявал
пространството край теб за кратко се съвзема и въздишката на вечерта зазвучава като песен
а умът ти прожектира на ...
0   От 13 дни в
Кръстопът » електронно списание за...: Профил, Подробности
Предишна статия: Йорданка Белева: Къси светлини
Следваща статия: Росен Григоров: exit poem (for a film)

Категория

Поезия


Ако вашият блог липсва, подайте заявка тук, изисква Регистрация. Системата обновява информацията периодично. Ако искате да сте винаги up-to-date, ползвайте TBL ping service и си поставете бутон за гласуване.