Подробности за статия

0anon
без дна
някога ми казваха:никога не е късно, никога...нежният полъх на надеждите рошеше детските ми косити пристигаше винаги малко преди мрака,малко преди да ме задави черният му дъхи ме обвият празните му кухи пръстипосле познах мерките и несъразмерностите на вс...
0   От 10 дни в
Проблясъци: Профил, Подробности
Предишна статия: Златни писъци

Категория

Поезия


Ако вашият блог липсва, подайте заявка тук, изисква Регистрация. Системата обновява информацията периодично. Ако искате да сте винаги up-to-date, ползвайте TBL ping service и си поставете бутон за гласуване.