Подробности за статия
0 |
Като напукана длан си на старец, дърво, такова си беше и преди трийсет години, все се катерихме по грапавото ти стъбло и се криехме зад клоните ти сиви. Грохнало си вече, мое дърво, прозяваш се унило на бързеите на реката, а тя, свенливата, не пита... 11 От доста време в
ElAlmaDeM: Профил, Подробности
|
| Предишна статия: Няма заглавие Следваща статия: За безграничната любов, въпреки ограниченията | |
|
Гласували за статията: | |
Категория